Кадер

Вчера бях на 18! Не, не беше вчера - беше преди един век! Вчера Кадер навърши 18! И сякаш нищо не се е променило от тогава, когато ние крачехме уверено!
Ние сме се променили и се радваме на тези малки рози, които сега разцъфтяват и поемат своят път в живота!
Какво съм се разписала... вижте колко е красива и уверена!
И стихотворението:

"Нося сърцето ти в мен" от Едуард Естлин Къмингс.

Нося сърцето ти в мен.
Нося го в моето сърце.
Винаги съм с него.
Където и да отида,
ти си с мен, скъпа моя.
И това, което е сторено от мен,
направила си го и ти, скъпа моя.

Не се страхувам от съдбата,
защото ти си моята съдба, мила.
Не искам друг свят,
защото, красавице,
ти си моят свят.

Това е дълбоката тайна,
която никой не знае.
Това е корена на корена
и пъпката на пъпката,
небето на небето
и дървото, наречено живот, което
расте колкото се надяваш.
Това, което го подхранва
е чудото, което държи
звездите разделени.

Нося сърцето ти в мен.
Нося го в моето сърце.

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

предКоледно-Рождествено желание

Любов завинаги!