„Разпни Го! Разпни Го!” – тълпата реве. „Друг цар ни е нужен! Този нека умре!”. И ето Го – гладен, пребит, изтощен, със кръст натоварен върви Той пред мен. Палачите блъскат и бичъ плющи; Тълпата се смее, ругае, крещи. Той спира, обръща към мене очи; От тръните кръв по челото струи. Безпомощно пада под тежкият кръст, но в погледа няма ни омраза, ни мъст. И сякаш вълна от любов ме заля; забравям за миг, че ме чака смъртта. Разпятие, болки, в главата шуми, въздух не стига и жажда гори… Отдолу се смеят, подават оцет, викат и ругаят, гаври безчет!... „Отче, прости им, не знаят що правят! Боже мой, Боже мой, защо ме оставяш!” Разбирам задъхан: Той Божий е Син! О, милост! Невинен на кръста виси! „Спомни си за мене, Господи Христе, Когато се върнеш във свойто небе! И чувам гласът Му – към мен??? – каква чест!!!: „Със Мен ще си в рая и то още днес!”.