Разбойникът на кръста
„Друг цар ни е нужен! Този нека умре!”.
И ето Го – гладен, пребит, изтощен,
със кръст натоварен върви Той пред мен.
Палачите блъскат и бичъ плющи;
Тълпата се смее, ругае, крещи.
Той спира, обръща към мене очи;
От тръните кръв по челото струи.
Безпомощно пада под тежкият кръст,
но в погледа няма ни омраза, ни мъст.
И сякаш вълна от любов ме заля;
забравям за миг, че ме чака смъртта.
Разпятие, болки, в главата шуми,
въздух не стига и жажда гори…
Отдолу се смеят, подават оцет,
викат и ругаят, гаври безчет!...
„Отче, прости им, не знаят що правят!
Боже мой, Боже мой, защо ме оставяш!”
Разбирам задъхан: Той Божий е Син!
О, милост! Невинен на кръста виси!
„Спомни си за мене, Господи Христе,
Когато се върнеш във свойто небе!
И чувам гласът Му – към мен??? –
каква чест!!!: „Със Мен ще си в рая и то още днес!”.
Коментари
Публикуване на коментар