Мацай, та мацай!

Събужда се тя в неделя сутрин и получава възможност да се срещне с момичетата картичкоправещи! До тук всичко е наред!
Съвсем машинално слага едно прано бурканче от консерва и една дантелка, която собственоръчно е изплела. И се запътва към мястото къде се е събрал кръжока!
Умаломощена от силното слънце в 4 следобяд влиа в едно хладно ателие. След изумлението от температурната разлика идва шока от една огромна маса материализирала снимките от материали от няколко блога.
Решава да заеме позиция на наблюдаващ като съвсем неволно подава бурканчето като отговор на въпроса: Има ли още нещо за мазане?
И започва голямото гледане:
Кат може да прави три неща едновременно без да й секне ентусиазма и без да прецака нищо.
Ренка боядисва все що види в черно сякаш сега е открила, че този цвят съществува.
Мигито е решила една кутийка в цвят бордо и внимателно и търпеливо изчаква съхненето на всеки слой.
А Джиджи си експериментира тихо и кротко (типично в нейн стил) с новите оксидни дистреси!
Дори децата не се забелязват наоколо - толкова е тихо!
Изведнъж тишината се процепва и се чува: Ти няма ли да си нацапаш ръцете?
- А! Не! Мисля още толкова години да се въздържа!
-Хайде намацай нещо зелено!
-Че то наоколо всичко е в зелено!
...
И така си тръгнах от тази среща с едно намацано в синьо и поръсено със сребърен брокат бурканче. Залепих му и дантелката около гърлото.
Когато се прибрах, Митко беше доволен че сме си прекарали времето забавно! Следващият път пак ще отида!
...
Обаче трябва да довърша бурканчето, за да не стои набутано някъде в някой ъгъл, а Ренка изрично каза да го покажжа в блога на Картишоците! Почти ме нави!
И като си нямам кой знае колко материали, извадих два метра панделка и малко тичинки. И се започна...
Какво да ви кажа: аз съм трето поколение шивач (поне до там се връщат спомените), в родът ни има лекари. Художници нямаме и това мацането не е за мен, даже и не мога да рисувам.
Бодох с иглата, рязах с ножицата и накрая пистолета с горещият силикон и се получи моливник, който според Митко трябва да е вазичка. Няма да споря.
...
Започвам да снимам. Тое ясно, че цвете няма да сложа вътре, но на какво да го повдигна?! На бурканче - нали са си братчета, ако успеят въобще да се припознаят!
И така нашата обща вазичка отива у дома си при Картишоците в ММП 23: Altered Art/Промени предмета
За сега толкова! До следващият път!
Поздрав:
Plamnito

Коментари

  1. Пламиииии...много е як моливника-вазичка. А мацането е супер-заразително, да не мислиш че аз бях пипала особено бои, но като ме подхвана Кат и нямам спирачки вече...П.П Искрено съжалявам, че не можах да се присъединя към кръжока в неделя...просто ме отмъкнаха към една полянка с езерце неделно и не можах да се върна до късния следобед, но много ми липсваше мацането с вас!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Усмивке, липсваше ни много на кръжока! Това твпрение е благодарение на настоятелните усмивки на Кат - на нея никой не може да откаже! И така пипнах малко боички и много се забавлявах! Ще има следващ път и ще дойдеш!

      Изтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

картоненият куфар

последно за годината