7/15 Оранжево

"Оранжево небето, оранжево морето..." и най-налудничавото е "оранжевите майки" :))) Бяхме деца - животът беше игра и сега се връщаме назад с умиление и оптимизъм. Няма да пиша разсъждения за детството. Ще ви покажа един вид кутийка-картичка, която винаги ме връща в спомените от тогава.
Картонът е 24/21см. По дължината прегъвам на 6,9,15,18 и 24см; а по височината на 3,18 и 21с. Излишните части ги изрязвам и правя сгъвки по схемата. И залепям.
Моята картичка декорирана! :)
Във вътрешната част на картичката има ръкопис на стихотворението "Детската душа" на моята приятелка Мария Борисова.

Коментари

  1. Детската душа

    Какво се крие във душата на едно дете?
    Не знам, а искам да разбирам!
    Пространства ярки като синьото небе,
    във нея необятно се простират.
    Живее с радостта на всеки ден,
    от грижи необременено,
    какви надежди се таят
    в сърцето му несподелени?
    Когато ляга вечерта,
    в какви ли светове отлита
    и не е нужно за това
    големите да пита.
    С детинска нежност обичта,
    на близките си подарява
    и в трудните им часове,
    тя успява да ги сгрява.
    Не познало още подлостта
    с душа като кристал живее,
    с детинската си простота
    на сериозните неща се смее.
    И не разбира всеки път,
    защо понякога сме тъжни,
    в главата му като пчели жужат,
    рояк от мисли всевъзможни.
    Безкраен свят е детската душа
    и ако малко си проникнал в нея,
    ще можеш при поредния провал
    с детинска мъдрост да се смееш.

    09.01.2000 г. Мария Борисова

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

предКоледно-Рождествено желание

Любов завинаги!

Тиха нощ! Свята нощ!