"Приятел обича всякога и е като брат във време на нужда." Пр.17:17 Когато болката те реже като нож и да живееш ти не виждаш смисъл, когато твоят ден превръща се във нощ и сякаш сам си се отписал... Живееш с мъка ден за ден, насилваш се дори да дишаш на отчаянието падаш в плен не искаш вече и да мислиш... Тогава просто протегни ръка към този, който те обича не се поддавай на страха, не се плаши, недей, не тичай! Защото ямата, в която си се окопал дълбока е и много тясна, единствено с приятелско въже от тази клопка има бягство! Защото то е плетено години от малки и невидими влакна, споявано от дребни песъчинки във радост, болка, скръб, тъга... Хвани се ти за него здраво, около кръста си го препаши и две приятелски ръце тогава ще върнат светлината в твойте дни. И ще ти върнат смисъла на дните, защото с обич ще те окрилят от лапите жестоки на отчаянието ще бдят до теб, за да те защитят! 13.02.2004г. Мария Борисова ...